Отправяме се към Долината на омайната българска роза, където, случайно или не, се намират градовете на революционери и просветители. Може би хората, родени в този край, черпят сила от мощта на Стара планина, която ги закриля с величествените си масиви.
Насочваме се към град Копривщица. След отклонението от главния път се гмуркаме в дебрите на гората и пътят сякаш всеки миг ще ни разкрие съкровена тайна. Съществуват различни хипотези относно произхода на името на града, но на мен най-достоверно ми се струва предположението, че идва от латинската дума „коприре” – скривам, укривам, защото Копривщица сякаш се е скрила в глъбините на Средна гора. Предполага се, че възниква като селище към края на ХV и началото на ХVІ век. Според една от версиите градът е заселен от търновски боляри и други благородници, които са намерили убежище тук от османските нашественици.
С влизането в Копривщица река Тополница ни принуждава да изберем по кой път да тръгнем, защото тя разделя града на две. Разединение обаче никога не е имало, местните хора са изградили безброй малки и големи мостове, които свързват двете половини.
Тръгваме по калдъръмените улици и в мен се създава усещането за призрачен град, сякаш зад здравите зидове и големите порти още витаят духовете на миналото. Дали душите на героите от Априлското въстание се бунтуват, защото днес не оценяваме, че те са дали живота си в името на Отечеството и свободата. В съзнанието ми кънтят думите на Петко Каравелов „Жертвайте се за общото дело, ето великата тайна на щастието” и не спирам да се питам какво се е пречупило в нас, че никой вече не го е еня за общото благо. Защо вече не се раждат герои и имаме ли бъдеще, без хора, които са готови да жертват себе си в името на обща кауза?
Много от загадките на миналото ще останат навеки заключени зад яките ключалки, но имаме възможност да надникнем в шест възрожденски къщи на копривщенски герои и просветители.
В архитектурно-исторически резерват Копривщица са отворени за посещение шест музейни къщи. Можете да си купите обиколен билет за всички на цена от 6 лв. Цената за посещение на една къща е 4 лв.
Започваме разходката си от Лютовата къща. Тя е свидетелство за икономическото развитие на града през Възраждането, благодарение на занаятчиите, които са били щедри дарители за просветното дело. Посроена е през 1854 година за заможния бегликчия и джелепин Стефан Топалов, който през 1906 година се преселва в Одрин и я продава на търговеца на мляко Петър Лютов. Рисунките по тавана в салона на втория етаж ни разказват за впечатленията на собственика от пътуванията му до Египет и Истанбул. Недоумявам как някога хората са успявали да пътуват и да търгуват в далечните страни. Днес, дори при развитието на технологиите и транспорта, все още има хора, за които пътуването в чужбина е блян. На долния етаж на къщата са представени някои от творенията, чрез които българката е изпълвала дома си с топлота и уют: плъстени килими, кенета.
Близо до Лютовата къща се намира една от многото чешми в Копривщица, които са поредното доказателство за благодетелността на копривщенци.
Привлечени сме от героичен паметник, който се издига над града. Изкачваме се до него и четем гръмките слова „Ставайте робове, аз не ща ярем”. Монументът е издигнат през 1976 година в чест на 100-годишния юбилей от обявяването на Априлското въстание.
От него се открива изумителна гледка към града.
В подножието на паметника се намира родният дом на един от героите на националноосвободителните борби – Гаврил Груев Хлътев, останал в историята с името Георги Бенковски. На 12 години става чирак при копривщенски терзия, но неспокойният му дух го отвежда към анадолските пазари. През 1875 година се установява в Румъния, където под въздействието на революционната преса и българските емигрантски среди е подтикнат да се завърне в България и да участва в организацията на Априлското въстание. Тук в дома му навярно са идвали негови съратници, с които тайно са подготвяли бунта. Както много наши герои и той е бил предаден и намира смъртта си в Тетевенския балкан. Самият той вероятно е очаквал трагичния си край, щом изрича думите: „Но искам това да помните, че след смъртта ми ще има за нас свобода”.
Българският народ не би се запазил през вековното робство, ако не са били будителите и пазителите на българската просвета. Редом до дома на Георги Бенковски се намира къщата на Тодор Доросиев – учител и свещеник в Копривщица, построена през 1840 година.
Днес в неговия дом е представена експозицията „Копривщица, просветен център през Възраждането”. Градът е бил просветен център по време на Възраждането и благодарение на заможните му граждани и еснафските сдружения се създава килийно, взаимно и по-късно класно училища. Техни възпитаници са Найден Геров, Петко и Любен Каравелови, Христо Г. Данов, Георги Бенковски, Тодор Каблешков. Класната стая на долния етаж на къщата ни препраща във времето, когато училището и учителите са били на висока почит и хората давали мило и драго, за да могат децата им да се учат. Как бихме могли да върнем уважението към тази толкова важна личност в живота на всеки от нас – учителя?
Една от най-старите постройки в Копривщица е къщата на семейство Каравелови. Влизаме в двора и пред нас като слънце изгрява жълтата зимната къща, която е построена през 1810 година. Освен че е автор на едни от любимите ми творби „Българи от старо време” и „Хубава си моя горо”, Любен Каравелов е водеща фигура в революционното дело. Впечатляваща е печатарската машина, на която той е отпечатвал вестниците „Независимост”, „Свобода”, сп. „Знание”. На тази печатница е напечатана и Търновската конституция. Работата с машината никак не е била лесна, защото за всяка буква се е поставяла матрица. Представете си усилията, които са необходими да се отпечата едно изречение, да не говорим за цял вестник.
До зимната къща и днес ражда сладки плодове крушата, посадена от Любен Каравелов през 1854 година. Може би това е крушата, под която си почива Хаджи Генчо:
„Щом влезеш през вратника на хаджи Генчовата къща, то пред очите ти се представляват всевъзможни картини: надясно се намира градинка, в която хаджи Генчо лежи по празниците под кичестата круша, прохлаждава се и си пие ракийка…”
В лятната къща е експозицията, посветена на по-малкия брат на Любен Каравелов – Петко Каравелов, който участва активно в съграждането на новата българска държава. Бил е председател на Окръжния съвет в Търново, министър на финансите, три пъти министър-председател и основател на Демократичната партия. Днес думата политик е с отрицателно значение, свързваме я с корупция, измами. Петко Каравелов обаче е пример за честен политик и човек, който служи на народа си, колкото и невероятно да ви звучи това. Ех, да беше възможно да имаме такива личности в българския парламент!
Копривщица е роден дом и на друг знаменит български писател – Димчо Дебелянов. Прекрачваме прага на входната врата и щом виждаме просторния двор в главата ми зазвучават думите на поета:
„Помниш ли, помниш ли тихия двор,
Тихия двор с белоцветните вишни..”
Там е фигурата на неговата майка, която тръпне в очакване на своя син:
„Да те посрещне старата на прага
и сложил чело на бизселно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо…”
Къщата е построена от дядото на Димчо Дебелянов през 1830 година. Тя е двукатна. През зимата семейството се е помещавало на долния етаж, а през лятото навярно на широкия чардак поетът е писал някои от стиховете си, в които се усеща неговата богата чувствителност и дълбок вътрешен трагизъм, породени от трудния му житейски път и самота. Димчо Дебелянов се чувства неразбран до края на живота си, който приключва едва на 29 години на фронта.
Недалеч от къщата се намира и гробът на поета, до който отново е фигурата на неговата майка, която бди над него в последното му пътуване. Свеждаме глави и почитаме паметта му с минута мълчание.
Стигаме и до последната музейна къща, до която в бойна готовност е застанал Тодор Каблешков.
Къщата се отличава от останалите. Тя е голяма, просторна и с впечатляваща архитектура.
От таваните в стаите греят резбовани слънца.
В този дом расте Тодор Каблешков, отгледан от своята мащеха и леля си. Той получава много добро образование, изключително интелигентен и начетен е, владее три езика.
Вдъхновен от Левски, Каблешков се отдава на революционното дело. Неговото Кърваво писмо въодушевява мнозина да се включат в Априлското въстание:
„ …Ако вие, братя, сте истински патриоти и апостоли на свободата,
то последвайте нашия пример в Панагюрище….”
Копривщица 20 април 1876
Както повечето български герои и Тодор Каблешков е предаден от своите и след жестоки изтезания сам слага край на живота си.
На тръгване минаваме през моста „Първа пушка”, където въстаникът Георги Тиханек дава начало на безмилостната борба за освобождението на България.
Напускаме града с надеждата, че в Копривщица ще се раждат още герои и просветители, които ще възродят величието на България.