ДНЕВНИК НА ПЪТЕШЕСТВЕНИКА

"Да пътуваш означава да притежаваш света." Б. Хоумс

Chicago – ДО АМЕРИКА И НАЗАД

Чикаго е моята начална, междинна и крайна точка в пътуването ми „До Америка и назад”. Той е моят пристан, защото в него живеят хората, които бяха моето „семейство” в тази далечна страна.

В Чикаго живее голяма българска общност и навсякъде можеш да чуеш българска реч, да опиташ българска кухня, да посещаваш български заведения. Моите приятели също ме заведоха на българска кръчма, където спокойно си поръчваш на български. Съществуват обаче безброй други възможности за забавления и вкусни ястия. Впуснете се в този микс и пробвайте от всичко. Много българи се ограничават само до комуникация с българи, посещават само български заведения, а така се лишават от палитрата от култури, които обогатяват сетивата и мирогледа.

Като всеки космополитен град, и Чикаго дава онова усещане за свободата да бъдеш себе си, без да се съобразяваш с никого. Ти си едно малко човече сред огромните сгради, но има място и за твоята вселена в него.

dsc00817

Четете нататък

MIAMI – ДО АМЕРИКА И НАЗАД

Във времето за пътуване по програмата “Work and travel” за студентските бригади, повечето студенти искат да посетят Ню Йорк, Ниагарския водопад и се отправят на Североизток. Аз поемам на Юг към Флорида. В края на октомври, когато в България е есен, аз се излежавам под жаркото слънце на плажовете на Маями. Пътуването ми до този завладяващ град е като мираж.

miami

Четете нататък

ДИВ(Н)ИЯТ  ПЛАЖ  ИРАКЛИ

Винаги съм мечтала да попадна на самотен остров, с кристална вода, мек и ситен пясък. Това лято предприехме опознавателна обиколка по Южното ни Черноморие в търсене на безлюдни плажове. Не сме се заблуждавали, че ние сме единствените с подобна мисия и не очаквахме чудеса. Стъпихме на всеки плаж от Царево до Обзор и установихме, че възможностите не са много.

От години слушаме за защитената местност Иракли и борбата, която хората водят, за да остане незастроена, но с нагласата, че там е само за хипита и къмпингари, сме пренебрегвали мястото. ГОЛЯМА ГРЕШКА!

dsc03717

Четете нататък

ДО АМЕРИКА И НАЗАД – San Francisco

След четири месеца работа дойде време да странствам из Щатите. По програмата Work and travel всеки студент има право да работи четири месеца и един месец може да пребивава като турист, за да пътува. Благодарение на една от моите съквартирантки успях да посетя Слънчевия щат – Калифорния. Тя ме покани да гостуваме заедно на нейни близки, които живеят в градче, близо до Сан Франциско.

Неописуемо е усещането да попаднеш на място, което цял живот си гледал на екрана. Едновременно ти се струва, че го познаваш, но е и чуждо за теб. Напомня ми за предаването Brain games, в което често показват ситуации, когато човешкият мозък се обърква от сблъсъка между натрупаните познания и реалността.

Сан Франциско е град със специфичен характер и очарование. Тихият океан носи  полъх на романтика, криволичещите нагоре-надолу улици привнасят закачливо-игрива нотка, топлото време създава чувството за вечно лято и ведро настроение.

DSC01177

Четете нататък

ПЛОВДИВСКИТЕ ТЕПЕТА – ПРИКАЗКА ЗА СЕДЕМТЕ БРАТЯ

Пловдив е изумителен град. От 10 години живея в него и не спира ме изненадва. При всяка моя разходка откривам нови места или виждам по-нов начин посетените.  В която и посока да поемете, пред вас се откриват интригуващи гледки и очарователни места. Ще ви разходя из световно известните пловдивски тепета, които крият хилядолетна култура.

Историята на тепетата и по-точно процесът на тяхното формиране се базира на предположения. Още няма научна обосновка за тяхната поява.  Ще оставим науката да гадае, а аз ще ви разкажа една от легендите за създаването на тепетата, която да разпали въображението ви.

Четете нататък

ДО АМЕРИКА И НАЗАД – Wisconsin Dells

Постоянно се говори за Американската мечта, за страната на неограничените възможности. Сигурно ще се изненадате, като ви кажа, че никога не съм си мечтала да посетя САЩ. За мен Америка е била далечна страна, дори нереална. Израстнах с американските филми, с американска музика и мода, но САЩ за мен беше холувудска измислица. Казват, че и най-смелите мечти се сбъдват. Аз смятам, че понякога човек може сам да се ограничи, когато държи да му се случват неща, които той планира или за които мечтае. Дори не подозираме колко още прекрасни мигове ни очакват, само трябва да сме готови да ги изживеем. Затова, често, когато ме питат какво искам, аз казвам не знам, но не, защото наистина не знам, а защото мога да получа повече, отколкото искам.

DSC08844

Четете нататък

КОПРИВЩИЦА – ГРАД НА ГЕРОИ

Отправяме се към Долината на омайната българска роза, където, случайно или не, се намират градовете на революционери и просветители. Може би хората, родени в този край, черпят сила от мощта на Стара планина, която ги закриля с величествените си масиви.

Насочваме се към град Копривщица. След отклонението от главния път се гмуркаме в дебрите на гората и пътят сякаш всеки миг ще ни разкрие съкровена тайна. Съществуват различни хипотези относно произхода на името на града, но на мен най-достоверно ми се струва предположението, че идва от латинската дума „коприре” – скривам, укривам, защото Копривщица сякаш се е скрила в глъбините на Средна гора. Предполага се, че възниква като селище към края на ХV и началото на ХVІ век. Според една от версиите градът е заселен от търновски боляри и други благородници, които са намерили обежище тук от османските нашественици.

DSC02621

 

Четете нататък

СЪРЦЕТО НА РОДОПА ПЛАНИНА

Когато стане въпрос за Родопите, в съзнанието ми винаги изплува образът на Смолян и околността. Не отричам, че съм пристрастна, но нима някой може да отрече, че тук планината те поема в нежната си прегръдка и потъваш в омайните й гори. За мен Смолян е сърцето на Родопа планина, навярно, защото и моето сърце завинаги ще остане тук, в моя роден град. От години не живея в Смолян, но мислите ми често ме теглят към него и всяко мое завръщане е завръщане към себе си.

Ще споделя с вас частица от сърцето на Родопите, като ви разкажа за малка част от богатствата му.

DSC02368

Четете нататък

„ОСТРОВ НА СВОБОДАТА”

с. Паталеница, гр. Пазарджик

Поривът към свобода винаги е вълнувал човека. От появата си е в постоянна борба да се освободи от различни „окови”. В забързания ритъм на съвременния ни ден желанието ни да се почувстваме свободни от задължения, норми, работа и всякакви зависимости понякога ни докарва до лудост и чувството, че ако не избягаме за ден-два, няма да издържим на напрежението. А и времето все ни притиска и не ни стига.

DSC02019

Четете нататък

ЗАБРАВЕНОТО ВИДИНСКО ЦАРСТВО

Имало едно време едно царство, което се намирало в пределите на Втората българска държава и бреговете му миела река Дунав. Това било Видинското царство. В края на ХІІІ век негов владетел бил деспот Шишман. Царството се простирало до дунавските Железни врата и вододела между река Тимок и река Морава на запад, а на изток и на юг стигало до Оряхово и Враца. Добре укрепеният град Видин бил негова столица. Много битки се водили за него и до днес жителите на тази част от България са горди, че Видинското царство последно е паднало под властта на Османската империя.

Днес обаче славните дни на Видинското царство са потънали в забрава. Вместо това наричаме тази част на България северозападнала, заради слабото икономическо развитие на региона. Под паяжината на забравата обаче се крият величествени паметници, които ни напомнят за мощта на българската държава и ни вдъхват увереност и гордост. Природата пък е изваяла изумителни творения с помощта на своите стихии.

DSC04466

Четете нататък

« Older posts